Древна българска техника, секретна досега, учи дамите как да се пазят на улицата

В края на 80-те повечето момичета искаха да приличат на Линда – унгарската карате майсторка от тв екрана, която се носеше с къса коса и пак изглеждаше впечатляваща. Защото сама ступваше лошите. И нямаше нищо общо с идолките на днешните захаросани тийнейджърки от „Дисни ченъл“, които ходят с прилежно изваяни букли, имат скромен речников фонд и от Хана Монтана се превръщат в Майли Сайръс.

За момичетата и дамите, които са от първия тип и държат да разчитат на себе си, има добра новина. Това е курсът за самозащита срещу градско насилие. Разбира се, на уроци ходят и мъже, но тъй като се смята, че жената е по-уязвима откъм натрапници, създанията от нежния пол са чести посетителки. Всъщност това вече се е превърнало в национален проект и целта е да се демонстрира в училищата заради агресията в тях, както и в различни градове в страната, става ясно от думите на автора на системата Ивайло Франц.

Курсът

Целта е за 3 секунди всеки противник да е на земята. Това става чрез овладяването на единни техники и подходи. За разлика от бойните спортове тук няма капка насилие, а на фокус е самозащитата. Показват как да се съхраниш, да избегнеш ударите, къде да е тялото ти по време на сражeнието или опасността, която не винаги е от човеци. Това може да са животни, природна среда, градски транспорт.

„През годините жените се оказваха по-лесни за обучение, защото не задават драматични въпроси. По-спонтанно и по-чисто приемат и веднага изпълняват. Мъжът иска да се самодокаже, да бъде велик и докато отшуми този момент на превъзмогване на егото, минава много време. Да не наричаме дамите по-добрите воини, но в много случаи са по-ефикасните бойци. По-решителни и по-безпристрастни са“, казва Ивайло. Момичетата се учат за 20 дни да управляват ситуацията с натрапник благодарение на техниката, базирана на древнобългарско бойно изкуство, наречено Тиун.

Занятията са три пъти седмично, нивата са поне три, но зависи индивидуално от всеки. Преференциална цена на курса до края на октомври – 120 лв. Те се провеждат в читалище „Отец Паисий“ в „Редута“ и Съюза на парашутистите. За ученици, студенти, безработни и хора в затруднено материално положения, цените се договарят. Има и възможност за индивидуални занимания. „Ако в духа си останеш в безпристрастие, можеш да овладееш енергията на тялото си и да я насочиш към победа, не да бягаш от опасността. Трябва човека да се научи да излиза от ситуацията на жертва“, казва още спецът.
Целта е да се възстанови мира. Курсът посещават бизнесмени и бизнесдами, мениджъри и други.

Предисторията

Ивайло разказва, че от дете търсел отговор на въпроса защо хората се раждат, щом после си отиват от белия свят. Родителите му не дали явно задоволителен отговор и той започнал да търси такъв в бойните изкуства. „Откакто се помня, искам да съм войн, в най-мироносния смисъл на тази дума“, казва той. Но по онова време бойните изкуства били затворена система, предимно обект на МВР, МО, обучавали се служителите и техните деца и съвсем не са били в свободен режим.

Другите бойни системи от Изтока като жиу-жицу, джудо, карате, се практикували като спорт. „Ако се върнем много назад в историята, разчетът за войнска слава е бил 10 души – с толкова е трябвало да се справи един древнобългарски боец. Ходех на някои от достъпните курсове, но те не предлагаха най-важното – как да стигнеш до бойно-приложния характер на това изкуство, как да победиш противник, въоръжен или невъоръжен. Моята мечта беше съвършеното майсторство“, пояснява Франц.

И така Ивайло търсел пътя, докато не сбъднал една от мечтите си – да отиде в специалните сили. Това станало в казармата, в поделение на българските десантчици, където след време се преквалифицирал във воински чин. Влязъл в най-тежкия профил, който искал – „Диверсионно-подривни операции“. Да попадне в това поделение също не било лесно – имал прадядо немец и трябвало да проверят щателно дали не е враг на народа. „В казармата се сблъсках с военното чиновничество. Не беше това, което си представях. Отиваш там, където очакваш да срещнеш воините и офицерите, и виждаш страхливци, уставняци, градинари.

Но пък срещнах учител, който имаше отговорност към ред специални подразделения в България. И така започна моят истински воински път. Разкри пред мен огромното древно знание и вече 30 години – ученичество“, спомня си Ивайло.
Втората година в казармата имал специализация за офицерски чин, а след това учел в няколко направления. Вече в цивилния свят се сдобива и с три магистратури – „Планиране и прогнозиране на икономическите системи“ в УНСС, „Кино и тв режисура“, „Православно Богословие“ и готви докторантура „Политика на конкуренциите на Европейския съюз“.

Учението

„Нарекох тази бойна система „Тиун“ и я осветих през юли месец. 30 години я разработвах в този й вид. Изчаквах момента. Подготвял съм през годините различни хора. От управляващи мениджъри, защото тя не касае само бойните умения, а именно управленските до такива, които отиваха на мисии, предимно в чужбина“, казва Ивайло. Според него съвременният българин е кекав, много приказлив и решителен на маса, но когато трябва със себеотрицание да отвоюва своите мечти, той отстъпва. По много причини – семейство, духовност, липса на пример при мъжете. „Когато човек не уважава духовните свои таланти, които хилядолетия наред са пренасяни от неговия род, започва да губи не само тях, но и да се самоунищожава. Това е бедата на народа“, казва той.

Освен курса по самозащита има и такъв, който е бойната система Тиун в нейната същина, за действие срещу насилие и смъртна опасност. Тиун е от името на елитните войни – тиуни, пазители на хана.
„През годините не съм обучавал само в бойно-приложни изкуства, но и съм консултирал различни мениджъри в коорпорации в „Тиун“. Учат се безпристрастно да решават. Цел на войната е да въведе в управление противника. Да умее да направи анализ, разбор, да има знания целесъобразно да вземе решения, не спрямо това кое харесва или не. Затова сега се толерират не интелигентните хора, с дарби, таланти, а обратното – защото на върха на много компании са човеци, които не желаят да бъдат съвършени.
В „Тиун“ има пет начала: мироносност, духовност, съхраняемост, единност, мигновеност“, казва още специалистът

Копирано от standartnews.com