Живее ли човек – върви.
Или по Пътя на Живота,
или по пътя на смъртта.

Живее ли човек – избира.
Или Пътят на Живота,
или пътя на смъртта.

О, дивно Чудо!
Как няма То среда!
Един Път – две посоки!
Едната на Живота,
а другата – смъртта.

И само сляпата душа ще мисли,
че когато тялото умира,
настъпва й смъртта.
Ала смъртта, глупако, не е телесна,
тя е краят на духа!

Къде ли е тогава Пътят на Живота?
Пита Небесата, пробудената ти душа.
А-а-а, ето го обръщането в Правата посока.
Че къде ще да е Безкрайността, човече?

Там, където е Упованието на Отца!
Там, където е Прибежището на Сина!
Там, където е Покровът на Духа!
Там, където е Троицата Пресвета!

Извън времето.
Извън пространството.
Извън движението.
Извън битието.

Там, където Ангели сияйни,
Триславят Съкровението на Светлината.
Там е Краят на Пътя на живота ти, човече.
Там те чака и Началото на Вечността.
Там!…човече от последните човешки дни.

Но ти това не Го мисли.
Не Го изпитвай!
Върви Го!
И Вярвай Му.
И Му служи.
И с всичко свое Го пази!

+++

Честит Св. Вход Господен в Иерусалим, Православни Воини!
И.Ф.