автор Десислава Тодорова
Как се записах на курс по самозащите и само в рамките на един месец се научих да се предпазвам от нападения, крошета, душене, заплахи с нож, опити за изнасилване, обири и отвличания.
Какво е Проект Самозащита, кой е Майор Франц и защо във времена на терористични атаки и насилие най-важното е да знаем как да предпазим себе си и близките си?
Аз съм жена на 41 години. В последните две години пътувам почти всеки месец. Сменям самолети, таксита, влакове, автобуси. Ходя сама в чужди градове, сблъсквам се с всякакви хора, а в Азия попаднах в тълпи, които не съм виждала никъде в Европа.
От гледна точка на сигурност и самосъхранение, за себе си установих, че съм абсолютно безпомощна, ако някой ме нападне. Не да ме отвлече, да ме заплашва с оръжие или да ме влачи по земята. Безпомощна съм срещу шамар от мъж, който е само с една глава над мен. Не знам как да реагирам, ако някой ме хване за якето и ме повали на земята. Какво остава за нападение с хладно оръжие. Между другото, винаги са ми казвали че срещу нож не се реагира, защото каквото и да правиш, всеки удар с нож срещу теб е равен на сигурна смърт. За изнасилване пък знам, че стигне ли се до него, не се съпротивлявай, за да те бият по-малко. Изобщо никой не ме е учил как да удрям, как да се пазя от удари или поне как да избягам, ако се случи нещо. Когато стане дума за подобно нещо, чукаме на дърво, казваме си „Не дай Боже да се случва.“ и приемаме че насилието над другите жени е част от статистиката, лошите новини и ако сме достатъчно предпазливи, прибираме се рано и като цяло не си търсим проблеми, ще ни се размине.
Да, но на много жени не им се разминава. И не само че не им се разминава, но след това носят вината, че те са предизвикали насилие и сами са си виновни – че са ходили не където им е мястото; че им е твърде къса полата и излизат по женски и си търсят белята; че са смотани шофьори и всяка псувня, изкривено огледало или шамар по кръстовищата са в реда на нещата; че сами предизвикват насилниците, защото са устати и невъздържани … Добавете всичко, което ви се е случвало и сте неглижирали, защото нямате друг избор – силата никога не е била на ваша страна.
Кой от нас не е искал зрелищно да накаже някой насилник, който се гаври вербално или физически с някой по-слаб? Гледка, която не е рядкост по улиците на София, в трамвая или по кръстовищата. От онези гледки, в които душата ти негодува, но нямаш смелост да направиш нещо или викаш за помощ, докато повечето хора инстинктивно извръщат глава, вярвайки че това си има предистория. Или се хвърляш сама да помагаш и самата ти ставаш обект на агресията – все сценки, в които всеки от нас е попадал поне веднъж и споменът често е бил омерзение, безсилие и страх…
Затова и реших, че ми е дошло времето да взема нещата в свои ръце. Курс по самозащита.
Общо взето търсех нещо, което да ме научи как да сваля на земята някой, който ме притеснява и да избягам.
Търсех нещо, което да е кратко, ударно и да не ми отнема много време. Ясно е, че няма да стана ММА боец, нито Брус Лий, но поне да имам базови познания как да противодействам.
Представях си, че ще тичам, ще правя лицеви опори, ще удрям някоя боксова круша и ще ме научат на няколко хватки за бързи и изненадващи сритвания в слабините, удар с глава в носа и как да избягам без да обръщам гръб.
Клишета, клишета, клишета. Само за един месец научих много различни неща. Научих неща, които нямаха нищо общо с представите ми за самозащита.
Защото Проект Самозащита не е спорт, а бойно учение. А Майор Франц е с истински военен опит и е разработил бойна система. Публикува много видео материали, в които обяснява основните принципи на самозащитата.
И техниките, които се учат са за неизбежна отбрана. Подписваш декларация, че ще ползваш наученото само за самоотбрана.
Като начало започнах да се учя да ходя. Да стъпвам здраво на двата си крака и да разчитам на тях. Правило първо, за да не те повалят на земята.
След това разбрах, че няма нужда от сила, силови, каратистки или кунг фу техники. Слабите ми голи ръце могат да бъдат перфектното поразяващо оръжие. С правилното движение.
Да, само движение, спиращо тежки удари, крошета, ножове, ритници. Невероятно, нали? И аз не знаех, че мога да отблъсна огромен мъж само с длан. Или да го сваля от себе си, ако ме е повалил на земята. С ръце.
Децата и самозащитата
На курса с мен има деца – момичета и момчета. Някои от тях бяха жертва на тормоз в училище след изчерпани всички варианти за правилна намеса на учители и училищни психолози. Други бяха дошли с родителите си, за да се учат как да се защитават превантивно. Някои са слаби и изтормозени деца, които се стряскат при всеки плющящ звук около тях. Други са спокойни и уверени и техниките им идваха по съвсем естествен начин. Защото докато в училище все още мислим как да превъзпитаваме агресивните деца и търсим причините за агресията им, те бият, унижават и тормозят точно кротките и спокойни деца. Учадващо е да видиш трансформацията в едно страхливо и свито дете, когато се научи да се защитава. Не, то не става агресивно или жестоко. То излъчва спокойствие, че няма нужда се бие, защото може само с едно движение да отблъсне насилника и да го постави на мястото му. Може само с един удар да спре атака, без да влиза в бой или да използва сила. Иска ми се някой да ме беше научил на това, когато самата аз бях дете, когато бях тинейджърка или младо и беззащитно момиче. А аз отраснах в годините на мутрите и бабаитите по улиците и заведенията. Когато нямаше на кого да се оплачеш или да подадеш жалба в полицията.
Всичко започва в главата. За да стигнете до идеята за самозащита, значи дълбоко в себе си имате нужда от нея.
Не оставяйте да ви се присмиват или да ви разколебават. Ако не мислим за опасностите, това не значи че те ще ни подминат. Също така, ако се готвим за тях, това не означава че ще ги привлечем към нас.
Когато споделих вкъщи, че се записвам на курс по самозащита, мъжът ми се засмя: „Искаш да се научиш да ме биеш ли?“. Свекърва ми със снизхождение ми каза: „Защо не си седиш вкъщи? За какво ти е това? То, да не дава Господ да става.“ – А в моето семейство рядко някой ми казва какво да правя или може да ме разколебае за нещо, което смятам за правилно. Ако сте жертва на домашно насилие е напълно възможно да се наложи да не афиширате намеренията си. Ако детето ви е обект на тормоз в училище, не е нужно да тръбите на какво ще се учи. Няма нужда от излишни притеснения и обяснения.
1. Първото и най-важно нещо, което научих – не е нужно да се биеш. Твоята цел е да предотвратиш насилието, да го спреш, да обезвредиш насилника.
Това не е боен спорт, ние не се бием, нито искаме да участваме в улични битки. Да се защитиш означава да използваш най-краткия път и най-бързия начин да спреш насилието. Това става, когато те научат как да си стоиш правилно на краката, как да използваш движението на тялото, за да противодействаш. Движение. Не е нужна сила, няма нужда да се помпаш, да заякваш, да спортуваш с месеци, за да се предпазиш, независимо дали пред теб стои уличен биткаджия или истински обучен терорист.
2. Второто и донякъде доста трудно нещо, което научих и което никой досега в съзнателния ми живот не ме е учил – не чакай ударът да се стовари върху теб.
Да, това го знае всеки, който е тренила какъвто и да е боен спорт. Знае го всеки мъж, който се е бил в училище. Не го знае жена, която се парализира от ужас, когато заплахата стои пред нея и диша в лицето й. Най-полезното, което може би ще направи, е да се отдръпне встрани, за да не я смаже летящото срещу нея кроше. Но едва ли й е идвало наум, че може да го спре и да отвърне без да понесе щета.
3. Не гледай насилника в очите. Така губиш представа за движенията, които ще извърши и откъде ще тръгне удара. Гледай го в раменете – оттам идват движенията му.
И търси начин да удариш в една от трите точки на поразяване – нос, гърло и слабини.
Когато отвърнете, ударът трябва да е точен, защото разяреният насилник ще продължи с двойна сила. Ако не го поразите веднага, нямате нито силата, нито техниката за бой.
Ръцете винаги трябва да пазят гърдите и да са готови – в каквато и да е ситуация. Двете ръце, които незнайно защо са винаги пълни с торби и чанти на улицата, в мола или в затворени пространства. Не слагайте ръцете на кръста или в джобовете, когато стоите или се разхождате на обществено място. Особено в тълпи или на опашки, когато нападението може да дойде изненадващо. „Модерните“ напоследък пробождания с ножове от терористи се случват точно на такива места.
4. Не се страхувай от нападения с нож – има специални техники, с които можеш да го спреш.
Досега винаги са ме учили, че срещу нож не се реагира. Който и да ти извади нож, предай се. Винаги изходът е фатален. Но ножът не винаги означава смърт или наравяне, независимо колко е опасен. Това смъртоносно нападение е напълно предотвратимо, стига да знаете какво правите. Има специални техники, с които може да бъде спрян летящ отгоре, отдолу или странично. Вярно, страшно е и опасно, но е напълно предотвратимо.
5. Жените често стават обект на дърпане, силово прегръщане, притискане, душене – в такива ситуации жената се парализира от страх или започва да се дърпа и съпротивлява.
Сигурна съм, че почти всяка от нас пази някъде дълбоко в себе си поне една унизителна сцена, в която някой бабаит я е дърпал. На купон, в заведение, в училище ила на улицата. Страхът, че не можеш да направиш нищо срещу пиян или огромен мъж, те кара да се предадеш, да се свиеш или да се надяваш някой друг мъж да те спаси. В такъв момент да се дърпаш или съпротивляваш няма смисъл. Защото жената обикновено е по-слаба и съпротивата кара насилникът да прилага още повече сила. Научих се на проста техника, с която всяка жена може да се измъкне без усилие и от най-железния хват. Независимо дали те прегръщат грубо, дъпрат те за ръката или те душат. И не само това, има начин как веднага след това да отвърнем бързо и изненадващо, така че да поразим противника.
6. Изнасилването може да бъде предотвратено.
Ако се стигне до събаряне на земята, обикновено жената вече се е предала – дърпането и съпротивата наистина няма да помогнат. „Не се бори!“ са думи, които трудно можеш да асимилираш, ако си на земята. Но истината е, че в такъв момент можеш да предизвикаш само повече бой. Но, тук научих най-ценното умение – че има момент, в който мъжът отхлабва хвата и можете да го махнете от себе си. Не е невъзможно, аз успях да сваля от себе си мъж над 100кг. Няма да ви лъжа – за мен лично този урок беше ужасен. Защото никой досега не ме беше повалял силово по гръб. Щях да се задуша, макар всичко да беше наужким. Но след втория и третия опит, след почивка и разговори с майор Франц успях да надмогна стреса и смута в душата си, за да се справя и с това.
7. Собственият ни страх може да бъде победен.
Най-невероятната трансформация, която се случва е увереността и спокойствието, които идват с всяка нова и научена техника. Имала съм дни и ситуации, в които ми се е искало да пребия някой, но не съм имала силите за това. Виждала съм несправедливости, на които не знам как или не мога да противодействам. Виждаме ги всички – на улицата, на кръстовището, в училище, в заведенията – агресия, която ни залива и не знаем как да се справим с това. Идва ни да крещим, да ритаме, удряме, но не го правим и таим този гняв в себе си, докато не избухне някъде, където не трябва. Мислех си, че курсът по самозащита ще ме направи уверена, но и бойна – един истински уличен Робин Худ. И си мислех, че ще мога да пребия, накажа или унижа публично всеки бабаит, който се държи непочтително с мен или някой друг. Истината е, че с всяка нова усвоена техника за самозащита, ставах по-спокойна и уравновесена. Силата ти идва от увереността, че няма от какво да се страхуваш, защото можеш да се справиш сам с опасността. А когато видиш и изпиташ истинската опасност с очите си, разбираш че гордостта и гнева нямат място там. Гневът те кара да вършиш глупости и да грешиш. Дори само да се докоснеш до бойното учение, осъзнаваш с всяка фибра на тялото си, че най-важното е да запазиш живота – своят или на човека, който трябва да предпазиш. Когато усетиш силата на движението, когато владееш ръцете си и те наистина са оръжие, с което можеш да убиеш, опазването на живота става още по-важно. И това е трансформация, която се случва вътре в теб, независимо дали я търсиш или не.
За ПРОЕКТ САМОЗАЩИТА: първият и единствен национален проект в България за образование, обучение и подготовка на българските граждани и техните деца за победни действия в среда на насилие, престъпност и смъртоносни опасности.
специализираните курсови и самата бойна система „ТИУН“ нямат аналог в армейските, полицейски и специални подразделения в България и останалите страни с утвърдени бойно-приложни традиции (САЩ, Русия, Китай, Япония, Южна Корея, Виетнам, ЮАР, Бразилия, Куба и др.).
Методологията за подготовка на бойците и курсистите (теоретична, психологична и бойна), както и специалните психологически методи и бойни техники, на системата за действия в условия на насилие и смъртна опасност – „ТИУН“, са авторска разработка на почетния офицер от специалните сили – майор Ивайло Франц и се основават на повече от 30 годишната му специална, бойна, военно-приложна и обучителна практика, както и на използването на древнобългарското учение за управление и неговите военни принципи и бойни похвати за мигновено действие и управление на насилие и смътоносни опасности.
Участник (курсист) може да бъде всеки, който е навършил 4 години. Особено внимание се отделя на обучението на жени, подрастващи (14-18 години) и възрастни (над 60 години). Те, както и всички желаещи, не е нужно да имат, нито спортна, нито военна, нито специална подготовка, опит и бойни знания – необходимо е единствено да бъдат здрави и „в движение”; да имат готовност за активно учене чрез практика; и най-важното – решимост за победа в условия на смъртна опасност!
Ако искате да се запишете на курса: моб.тел. 0879589078, tyuneood@abv.bg
Сайт https://tyun.org
Автор: Десислава Тодорова